Ходели ли сте рано сутрин на някоя близка полянка? Сигурен съм че там ще намерите много хора, който правят някакви странни движения, наподобяващо нещо като поредния чалга гюбек. И като ги попитате защо се дупят по средата на детската площадка те ще отговорят че пазят стройната си фигура. Именно това е причината фитнес залите да бъдат препълнени до горе с хора, които обсаждат жизнено важни вапроси като "Ъ, аве ти колко вдигаш от лежанка?" или "Оф, тая ходища патека ми ходи по нервите!" "Оф ма, ми нали исскаш задника ти да е красив!". Но като разсъди малко човек осъзнава че това е един доста добър начин за подържане на добра фигура. И може би най-ефикасния за сега. А красивото тяло е нещо важно...
Други хора се поддаржат като ходят рано сутрин да потичват в някои парк. Те не го правят за да са красиви пред поредния Баровец, а по скоро за да се тонизират. Други тичат за здраве. Е определено е по добре да се поразходиш сред природата вместо да киснеш със тонове шоколад пред телевизора, втренчвайки се в поредния наситен с духовност сапунен сериал.
Някои тичат, защото мечтаят да станат световни шампиони по бягани, да спечелят слава и да останат в световната история като победители. Има и такива, искат да докажат на света и на себе си че могат да преодолеят собственото си аз и в повечето случаи това сваршва с някои припадък от изтощение и изнемогване.
А най-често срещаните индивиди са тази, които бягат от нещо. Бягат от реалността, от проблемите си, от приятелите си та понякога и от самите себе си... Те и те не знаят защо бягат, но изглежда че намират смисал в галопирането.
Но открих един човек, едно момче, което просто обича да тича. То тича когато е щасливо. Една вечер когато то се е прибирало към дома си си е мислело за изминалия ден. И си спомнило всички усмивки, които е видяло в мъгливия есенен ден. И въпшреки че навсякъде е било кално и мокро, нещо дълбоко вътре в него му казало: "Тичаи!" Но то си казало: "Кво ми става? Да тичаш по центъра е доста глупаво!" В същия момент то осъзнало че бяга с всички сили. Ей така и то не знаело защо, просто дало воля на сърцето си, което биело толкова силно в този момент, че още малко щяло да изкочи навън и да затича то самото.
Но то не спряло дотук. Момчето започнало да тича толкова бързо, че вече рядко усещало земята под краката си. То скачало от всяка бабунка, всяко възвишение което видело. И доста често падало неприятно и болезнено, но винаги след това се изправяло и продълйавало да тича.
И всяка сутрин като станело, поемало една дълбока глъдка въздух и сарцето му забивало лудо, непокорно и свободно...
